Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2023 09:23 - Молитвата
Автор: lastinline Категория: Други   
Прочетен: 1801 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 03.01.2023 09:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Светските хора много обичат да вярват, че света не е бял и черен, че има средни положения и нюанси. Бог от своя страна не страда от подобни заблуждения и е поставил нещата категорично:

- смърт или живот
- вечна погибел или вечно спасение
- ад или рай
- неправедни или неправедни
- нечисто или чисто

Бог не борави с термини от рода на полунечисто или получисто. Полу спасен, полу неспасен. Полу вечен живот, полу вечена погибел.

Църквите обаче се заразяват все повече от светските философии и биха искали да има "полу" неща, нюанси, и да не са нещата в черно и бяло.

Казвам всичко това във връзка с въпроса за молитвата и за това дали тя може да причини зло и да бъде вредна. Молитвата като всяко друго нещо може да донесе живот, може да донесе смърт. Може да предизвика полза, може да предизвика вреда. Няма средно положение.

Молитвата или е по Божията воля или е своеволна.
Когато е по Божията воля тя е в услуга на Божието Царство, когато е своеволна тя е в услуга на царството на тъмнината.

Ето защо ние трябва да сме много внимателни как, защо, с какъв мотив, според чия воля се молим. Нито трябва да прибързваме да се молим.
В Ефесяни 6 гл. се казва на първо място да се препашем с Истината през кръста си, и чак на последно да се молим. Ако не сме си изяснили Истината за дадено нещо, даден човек или ситуация и бързаме да се молим, това е доста опасно нещо.
А милиони се молят именно по-този начин, защото им е втълпено - молете се, молете се, молете се. А истината е навряна в ъгъла като нещо второстепенно.

Интересен е и примера на Исус със дванадесетте. Те вече бяха дълго време с Него, а Той не им беше говорил нищо за молитвата. В един момент те отидоха при Него и го помолиха - научи ни да се молим. Какво ги е учил Исус през това време? Защо не е засегнал въпроса за молитвата още в самото начало? На какво Исус е дал приоритет в началото?

Все важни въпроси, които могат да ни отворят очите за много неща.
----------------
Ето и пример от Словото:

Притчи 28:9
Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

Мнозина се молят на личности, към които никога в Словото не е била отправяна такава.

Ето и молитва, която има в себе си укор и осъждение:
Лука 18:11
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
---------------------
Ps 131:1 (По слав. 130) Песен на изкачванията. На Давид. ГОСПОДИ, сърцето ми не е гордо и не се превъзнасят очите ми, нито се занимавам с неща, твърде големи и твърде чудни за мен. Ps 131:2 Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен.

С времето човека израства в Божието учение.

Относно това дали се молим по волята Му трябва да знаем волята Му първо. Словото е това, което ни направлява относно волята Му. Когато не знаем какво да правим и каква е Неговата воля, нека се боим от Него и той ще ни насочи кой път да изберем (Псалми 25).
-----------------------
Няма истинска молитва без съкрушаване. Няма истински вик към Бога освен от унижен ум, смирено сърце и съкрушен дух. Именно съкрушеността на сърцето е тази, която ни кара да викаме и престояваме постоянно пред лицето на Бога.

Как тогава да придобием съкрушеност? Постоянното осъзнаването на огромната немощ и неадекватност в която се намираме спрямо отговорностите ни в този живот е това, което ще ни държи съкрушени. Тези отговорности включват не само ежедневните ни отговорности в семейството и на работа, но още повече нашата отговорност спрямо Божията Правда и Божията Слава. Ние сме отговорни да живеем праведно във всяка наша постъпка, дума и мотив. И ако това не е съкрушаващо само по себе си, отговорността спрямо Божията Слава е способна да ни тръшне по-лице на земята в пълна агония.

Причината да не сме съкрушени е че ние сме самоуверени спрямо ежедневните отговорности, повърхностни или себеправедни в отговорността ни спрямо Правдата и напълно нехайни в отговорността ни спрямо Славата.

Самата мисъл, че сме отговорни да прославяме Бога със всяко наше действие е смазваща. Как е възможно, човешко същество, черепка от земните черепки да прослави БОГА? Този пред Когото всичките народи са като прахта по земята? Аз се съкрушавам от отговорността си спрямо ежедневните неща, отговорността ми спрямо Правдата ме кара на треперя, а отговорността ми спрямо Славата - да примирам! Разбира се не и когато сърцето ми се закоравява, не и когато нехая и забравям за Славата.

Но ако помним и не забравяме за всички тези неща, ще станем, както е писано:

Пс. 22:14  Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Това е истинска съкрушеност, такава каквато ни кара да викаме непрестанно пред лицето на Бога в сърцето си. Ако и никой около нас да не може да види това. Това е непрестанната молитва, онази която е като дишането за съкрушеното сърце и сломения дух.

Дано Бог ни даде благодат никога да не забравяме нашата отговорност спрямо Него, за да бъдем винаги съкрушени и непрестанно молещи се.
-------------------------------------
Откъси от християнска дискусия



Гласувай:
2



1. emelika - Ако за Бог има само черно и бяло
03.01.2023 10:12
то защо ни е дал дъгата, наричайки я моят завет към хората?
И може ли един Баща, не кой да е, а Всевишния да иска от децата си да бъдат съкрушени, не възвисени, като образ и подобие нему?
И защо прати сина си - да ни донесе Любовта или съкрушението?
СъКрушение - с катастрофа, крах и провал във всичко - това ли вие искате като божи човек за своите собствени деца и учите другите на това? Така ли обичате своите деца, защото не може да обичаме Бога ако не обичаме ближния си. И да покажем, че го обичаме трябва да го повалямеи и принизяваме ли? Що за ерес? Човеко, вгледай се в духовните очи на Христос и проумей дадената единствена молитва от него, преди да учиш другите как да се молят.
цитирай
2. lastinline - то защо ни е дал дъгата, наричайки я ...
03.01.2023 10:45
emelika написа:
то защо ни е дал дъгата, наричайки я моят завет към хората?
И може ли един Баща, не кой да е, а Всевишния да иска от децата си да бъдат съкрушени, не възвисени, като образ и подобие нему?
И защо прати сина си - да ни донесе Любовта или съкрушението?
СъКрушение - с катастрофа, крах и провал във всичко - това ли вие искате като божи човек за своите собствени деца и учите другите на това? Така ли обичате своите деца, защото не може да обичаме Бога ако не обичаме ближния си. И да покажем, че го обичаме трябва да го повалямеи и принизяваме ли? Що за ерес? Човеко, вгледай се в духовните очи на Христос и проумей дадената единствена молитва от него, преди да учиш другите как да се молят.

Нямам претенции за учене на другите а за размисъл.
Неспокойният ви тон издава подобни намерения при вас да учите другите. Колко познато.
Няма въздигане без съкрушение. Смирението предшества славата. Как ще разберете любовта без съкрушение преди това? Вие за по-възвишена ли се смятате от хората за които пише в Библията? По-свята ли се имате от тях?
Ако не сте го изпитвали продължавайте да търсите.

И изобщо прочетохте ли че написаното е СБОР ОТ цитати от дискусия,а не е мнение или становище само на един човек?

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lastinline
Категория: Други
Прочетен: 414179
Постинги: 381
Коментари: 229
Гласове: 929
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031